Едгар Алан По е формулирал няколко правила, които впоследствие активно са използвани от други автори от дедективския жанр, при създаването на техните произведения. В частност, по мнението на По е много по-интересно престъпленията да бъдат разкривани не от полицаите, заемащи държавна служба, а от някакви любители.
Той е измислил похвата, при който местопрестъплението е съвършенно недостъпно за наблюдателя, но престъпника успява да намери остроумен начин да влезе, да извърши пъкленото си дело и да изчезне незабелязан. Уликите са съхранени и си стоят непокътнати, но само изключително наблюдателния герой с изострен ум може да ги види. И най-накрая, престъпникът се оказва този, който предизвиква най-малко съмнение Освен това, когато внимателно се запознаеш с творчеството на Едгар По, неочаквано откриваш, че тънкия аналитичен ум на писателя е бил способен и на повече. Използвайки фактите, известни, както се оказвало на всички, той правел неочаквани изводи, открития и даже прогнози, които се сбъдвали десетилетия по-късно.
През 1884 г. в съда се водело дело. На 28 юни същата година от английското пристанище Саутхемптън, към далечните брегове на Австралия, потеглила яхтата Миньонет с екипаж от четирима души. Сред морските вълци се оказал и един новак, избягал от родителите си 17 годишен младеж. Името му било Ричард Паркър. Яхтата попаднала на буря и потънала. 16-те дена на дрейф на самоделно направен сал без запаси от храна и питейна вода, сломили оцелелите. Пръв не издържал младежът, започнал да пие морска вода и отслабнал. Останалите не могли да се справят с глада. Когато скиталците били прибрани от Монтесума, един от тях разказал какво им се случило в морето и делото достигнало до съда. Весник Тайнмс започнал да побликува материали за хода на процеса и изведнъж, някой си спомнил че още в далечната 1838 г., всички подробности били описани от Едгар Алан По в книгата Повест за приключенията на Артур Гордън Пим. Съвпадало даже и името на загиналия Ричард Паркър. Интересно е, че и тук Едгар Алан По се оказал родоначалник на някакъв жанър от литературни предсказания.
Скоро в Ню Йорк, малко известния писател Моргън Робъртсън публикувал роман, в който има такъв пророчески епизод. Пътници се отправят през Атлантика на кораб наречен Титан, който стремително плавайки през мъглата се ударя в айзберг Предсмъртните вопли на три хиляди обхванати от ужас пасажери, се понесли към небето. И по-нататък детайлно като следовател, писателят привежда характеристиките на кораба и подробности за катастрофата. Дължина на лайнера - 243 м., водоизместимост - 45 хил. Т., мощност на двигателите - 75 хил. конски сили, максимална скорост - 25 възела, 4 тръби, 3 винта, 2 мачти Указано е даже, че непотопяемия, несъкрушим лайнер имал на борда значително по-малко спасителни лодки, отколкото се препоръчвало по морското правило.
Сравнително скоро, 100 години след написването на Повест за приключенията на Артур Гордън Пим, в книгата било открито още едно загадъчно предсказание. Когато уцелелите се добрали до брега, били поразени от ручей с необикновенна вода. Тя не била нито безцветна, нито имала някакъв определен цвят; движейки се преливала във всички възможни отенъци на пурпура, както се преливат тоновете върху коприна - разказва Едгар По. И по-нататък: Загребвайки вода в съд и оставяйки я да се успокои, забелязахме, че се разслоява на множество отчетливо различими жилки, като всяка имаше определен отенък, че те не се смесваха и че силата на сцепление на частиците на една или друга жилка бяха несравнимо повече, отколкото между различните жили. Прекарахме нож напреко на струите и те веднага се събраха, както става с обикновенната вода, а когато извадихме острието, никакви следи не останаха. Ако внимателно се прокара нож между две жилки, то те се отделяха една от друга и чак след известно време силата на сцепление ги сливаше отново заедно.
Докторът по физико-математически науки, професор А.С.Сонин, запознавайки се с този откъс (тази книга е била преведена на руски за пръв път през 1961 г.), с учудване установил, че Едгар По подробно е описал свойствата на течните кристали, а те били открити половин век след като автора завършил своята повест. Трябва да се отбележи, че това не е единственото произведение на Едгар Алан По, в което има подобни прозрения. В разказа си История с въздушен балон, той описал полет над Атлантика. В действителност такова събитие станало, но век по-къно и въпреки това, читателите му без уговорки повярвали в мистификацията. Защо? За това, защото, както е отбелязал Ф.М Достоевски неговото въображение има такава особенност, каквато не сме срещали у никого, - силата на подробностите. Тази сила се проявява и в друг разказ на По - Разговор с мумия, където има множество удивителни намеци. Мумията бива съживена с помоща на електрически ток.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Оставете вашите коментари като Ви моля за спазване на всички етични правила на изразяване.
Благодаря предварително и ви пожелавам незабравими минути в блога. Нека направим ежедневието си настина приятно, а усмивката да не ни е чужда. Моля пишете на кирилица. Коментари на латиница не се публикуват!