„Пророчествата на Ванга” е книга на Жени Костадинова




Жени Костадинова
„Пророчествата на Ванга” е книга на Жени Костадинова за прочутата българска ясновидка Ванга /Издателство “Труд”/. Книгата е претърпяла многобройни тиражи у нас и е издадена на пет езика. В нея журналистката не разказва лични спомени, а прави безпристрастен анализ на феномена на Ванга чрез разказите на много хора, които са имали срещи с Ванга. След повече от 10-годишни изследвания, събиране на материали и контакти с най-различни личности авторката сглобява своята уникална „мозайка”, с която представя сложния образ на най-прочутата българска ясновидка на 20-ти век.

Първата част на книгата анализира по-крупните пророчества на Ванга – за България и за света, за необикновените житейски явления и космически катаклизми. Тя е опит да се установи какво е предрекла през годините голямата българска ясновидка и какво й е приписвано.

Втората част съдържа над 100 лични изповеди на видни интелектуалци и на непознати за широката публика свидетели на пророчествата на Ванга.

Тези разкази отвеждат по широкия друм на човешките съдби, наблюдаван като невидимо трето око от душата на пророчицата в продължение на половин век. Третата част е надникване в света на Ванга не само като ясновидка, но и като обикновен земен човек. Спомени за пророчицата разказват жените от най-близкото й обкръжение. Те допълват образа за ясновидката като показват едно друго нейно лице – на домакиня, приятелка и съпруга, което е по-малко познато, но също толкова реално и стойностно, колкото популярното.


Разказ на покойния вече сърдечен хирург проф. Чавдар Драгойчев

Името на Ванга чух почти веднага, след като се завърнах в България през 1945 г. Оттук-оттам, хората разказваха за необикновените прозрения на тази жена. Унесен в тогавашния си живот – студентство, аспирантура, начало на лекарската практика, нито се замислях, нито особено вярвах във феномена “Ванга”.

Но ето в началото на 60-те години, когато заработи новосъздадения Център за сърдечно-съдови заболявания, понякога болните пристигащи за преглед и оперативно лечение, като последен аргумент казваха: “Изпрати ни леля Ванга”.

Постепенно започнах да се учудвам на вещината на тази жена: почти винаги нейната препоръка съвпадаше с нашата диагноза и нуждата от оперативно лечение. Е, Ванга не беше чак толкова категорична – тя обикновено изпращаше болните с думите: “Потърсете доктор Драгойчев, той ще ви оправи.” Сбърка само веднъж, като ми изпрати момченце с нощно напикаване, но и тук косвено му помогна, защото аз го изпратих при съответните специалисти.
Едно събитие обаче ме накара да се замисля по-сериозно.

В отделението имахме млада жена с митрална стеноза, с тежък задух. Диагнозата беше ясна и мисля, че и 10-те добри лекари-хирурзи в страната, ако бяха я прегледали, всички щяха да потвърдят, че тя трябва да бъде оперирана. Но стана нещастие: по време на операцията по-млад хирург направил техническа грешка и докато дойдем да му помогнем, жената почина от силно кръвотечение.

На следващия ден минавах на визитация точно в стаята, където лежеше преди операцията починалата. Изведнъж една от болните ми каза: “Знаете ли, доцент Драгойчев, на тази жена леля Ванга е казала да не се оперира, защото ще умре.”
Разказах случката на колегите и се пошегувах: “Да вземем при нас Ванга за консултант. Нека минава с нас всеки петък на визитация и да ни посочва кой, евентуално, ще умре – няма да го оперираме, и ще имаме най-добрата в света оперативна статистика.”

Мина още време. Някъде към началото на 70-те години родителите на едно успешно оперирано момче от Петрич ми казаха: “Трябва непременно да ни гостувате, защото леля Ванга много държи да се запознае с вас.”

– Здравей докторе, отдавна те познавам! – посрещна ме тя. – Много добрини си направил на хората, на много деца си спасил живота, та искам да те усетя отблизо.
Отначало бавно, после все по-оживено, започна нашият разговор. Порази ме осведомеността на леля Ванга относно сърдечните заболявания. Тя дори употребяваше чисто медицински термини – “инсуфициенция” (недостатъчност) и “стеноза” (стесняване) за клапата. Незабелязано минаха два часа. Учуди ме и друго.

Най-малко четири пъти Ванга ме попита, няма ли да замина някъде надалеч и да не се върна: “Ей, някъде зад океана”. Мислех си, божичко, да не би ченгетата да са я наговорили и да ме проверява! Наистина всяка година ходех по 2-3 пъти в чужбина на различни научни сбирки, поначало много обичам да пътувам. От Европа не съм бил само в Албания, но чак да не се върна…

Усетих приятелско предразположение и след това вече много пъти бях при Ванга на гости. При едно от гостуванията си я попитах:
– Лельо Ванге, откъде ти получаваш информация за близките, роднините на този, на който гледаш?
– Как да ти отговоря, докторе – отвърна тя, – ти си много учен и няма да ми повярваш. Но аз мога да говоря с душите на умрелите и те ми разказват това, което казвам на техните близки.
– А какви са тези души, виждаш ли ги?
– Да, виждам. Те са различни: добри и лоши.
– И какви са те?
– Добрите са бели, почти прозрачни и тихичко се реят над земята, може би на една-две стъпки. А лошите – те са съвсем други, те са хлъзгави.
Някъде в края на 70-те, началото на 80-те години се запознах с един твърде интересен човек – българин, но живеещ в САЩ вече много години. Той беше млад, енергичен и на върха на успехите си. Изведнъж му казаха, че трябва да бъде опериран. Махнаха му далака. Не знаеше какво тепърва го очаква. Научил, че съм близък с леля Ванга, той настоя да го заведа при нея.

Един ден отидохме – господин П., директорката на дома на киното, писателка и сценаристка С. Б. и наш общ приятел кинорежисьор Н. К. Предварително уведомих Ванга за нашето пристигане и за сериозността на проблемите, за които ще говорим. Тя отвърна: “Добре бе, докторе, няма да гледам в сряда, ще почина, елате в четвъртък.”

След пристигането седнахме около нея и настръхнахме всеки по своя причина. Тя започна с П.:
– Ти откъде си?
– От Ню Йорк – отговори той.
– А, да, един такъв град, където улиците вървят така и така, така и така (и Ванга започна да чертае във въздуха перпендикулярни линии). Но трябваше да живееш в Тексас.
След кратка пауза, изведнъж попита:
– А що е Тексас?
После тя разказа на П. кои са неговите баба и дядо, как се казват, откъде са (по майка родът му беше от Македония, мисля че от Кукуш). Каза му, че майка му е разведена, но не по нейна вина. “Да знаеш, тя е светица!” Каза му, че в Ню Йорк П. е започнал голям нов строеж на ресторант и малък хотел.

– Бая пари ще ти струва, а? – подхвърли Ванга. – Два милиона долара.
На П. му увисна брадичката и като ученик пред строга учителка, тихо отговори: “Милион и осемстотин хиляди.” После, когато вече излязохме, потресеният П. не можа да дойде на себе си – три дена повтаряше: “Колко е добре, че тя не е данъчен инспектор в Ню Йорк.”
Разговорът им продължаваше.

– Лельо Ванге, аз искам да попитам за моето здраве.
– Че какво ти е? Засега си здрав, нали преди шест години те оперираха.
– Преди шест месеца – поправи я П.
– Е да, преди шест, преди шест… – леко троснато отговори Ванга и започна да чертае във въздуха шестица. – Нали те прати за операция един такъв нисичек, плешив еврейчик с очила? Като се върнеш, ще му целуваш ръцете – той те е отървал от двойна левкемия.
По-късно П. каза, че портретът, който Ванга описа за доктора, който го е лекувал, е абсолютно точен. Накрая тя му каза:
– Като ще се върнеш в твоята Америка, ще ми изпратиш прах за чистене на килимите и миризливи сапуни – много ги обичам. Ако не ми изпратиш, ще те прокълна – каза шеговито Ванга.
Естествено, поръчката й беше изпълнена.

След това режисьорът Н. К. извади загънати във вестник бучки захар. Ванга веднага протегна ръката си в тази посока и попита:
– Каква е тази затворническа захар?
– Да, лельо Ванге – започна смутеният Н., – един мой близък е направил глупост и се е сбил с милиционерите, сега излезе от затвора, лежал е там две години и му се е повредил гръбначния мозък.
– Кажи му друг път да не върши глупости, че няма да му се размине толкова лесно. А гръбнакът ще се оправи, бъди спокоен. Сам ти откъде си?
– От Варна – отговори Н.
– Не си от Варна! – настоя Ванга.
– Как да не съм!? И родителите ми са от там, и в паспорта ми пише, че съм от Варна.
– И все пак, не си от Варна. Има там, около Варна, как е то – А… А… Аспарухово. Там си роден.
И наистина, село Аспарухово отдавна е квартал на Варна, а Н. е бил роден именно там.
Дойде и моят ред.
– Докторе, ти какво ще правиш в Гърция? – попита ме Ванга. Наистина, след 3-4 дена заминавах за един конгрес в южната ни съседка. Казах на Ванга това.
– Добре, ще ми донесеш от там фикус.
– Лельо Ванге, защо от там? Че аз ще ти донеса от София.
– Ще донесеш, ама не такъв, какъвто искам. Ти ми донеси един такъв найлонов, пръчка, а към нея се прикрепят листата – такъв искам.
Три дена обикалях в Атина и на пазара около Плаката наистина намерих фикуса.
Изведнъж всички замряхме.
– Какво е това, виждам тук гроб! – извика Ванга.
Знаехме, че така тя съобщава за смъртта на някой от близките на посетителите. Тогава се обади директорката на дома на киното: “Значи момиченцето ще умре?” Тя имаше роднинско момиче, болно от тежка левкемия и изпратено за консултация и лечение във Франция. То наистина скоро почина.

За последен път видях леля Ванга година преди да почине. Възрастна жена, моя позната, ме умоляваше да я заведа при Ванга. Отидохме и още от вратата тази жена започна да се оплаква от многобройните си болести. Уморена и посърнала, Ванга търпеливо я слушаше, а после попита:

– А на колко години си, сестро?
– Около осемдесе (всъщност беше на 87).
– Е, просто си стара – й каза Ванга.
Както е известно сега (благодарение главно на усилията на Алберт Айнщайн и неговата школа), Вселената представлява едно безгранично енергийно поле, в което различните видове енергия преминават една в друга и дори в материята (единството на енергия-материя). Ако това наистина е така, всеки обект в това поле би трябвало да предизвиква своята индивидуална деформация на полето – нещо като неговия отпечатък. Още неизвестната на нас енергия (особен вид) позволява на някои хора като Ванга да улавят мястото и формата на тези отпечатъци. Описанието на миналото, в светлината на тази хипотеза, не представлява затруднение.

А как е с бъдещето? Тук опираме до понятията на детерминизма (предопределеността), на събитията на базата на кръстосване на две различни закономерности – в точката на пресичането възниква случайност, която става определена; и на понятието за свободната воля – в този случай бъдещето е по-неопределено и мозъкът на Ванга би се справил по-трудно със задачата. Но съществува ли наистина свобода на волята? Това е сложен въпрос.
Така или иначе, Ванга и подобни на нея хора имат дар да възприемат тези деформации на енергийното поле и да “виждат” много неща, недостъпни за повечето хора, които нямат способност да възприемат тази енергия.

Носят ли тези отпечатъци и присъствие в тях на душата?
Ванга отговаря положително на този въпрос. Тя бе врата за отговорите и на много други въпроси, но ние не я питахме, не се интересувахме достатъчно. Дали някога отново ще ни се даде такъв шанс?


Взето от тук



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Оставете вашите коментари като Ви моля за спазване на всички етични правила на изразяване.

Благодаря предварително и ви пожелавам незабравими минути в блога. Нека направим ежедневието си настина приятно, а усмивката да не ни е чужда. Моля пишете на кирилица. Коментари на латиница не се публикуват!

Популярни публикации

Възникна грешка в тази притурка