2012 - Жега и жажда ни чакат | Пророчества | Апокалипсис




21.12.2012 милиони хора остават без ток, питейна вода и осветление.
Скъпоценната течност няма как да се изпомпва по високите етажи. Небето е в проблясващи цветни сияния. Невиждани, ужасяващи, опасни. Угасват хиляди градове и селища в Щатите, Европа и Азия. Инфраструктурите им са напълно унищожени. Спира транспортът, разчитащ на електричество. За болниците остават 72 часа резервно захранване, но в много от тях то не достига до кувьози, апарати за изкуствено дишане и други животоподдържащи системи. Измират стотици недоносени бебета и пациенти.



Операциите са немислими
След 72-рия час модерното здравеопазване се превръща в мит. Заводи, фирми, печатници, медии, администрации са изправени пред дилемата как да работят без ток. Мисията - невъзможна. В края на първия месец електрическите станции, трансформатори и мрежи са напълно повредени. Трябва да се изграждат изцяло и наново, което в рамките на една държава ще отнеме година. От строя излизат тръбопроводите с газ и гориво, зависими от електричеството. ТЕЦ-овете на въглища имат само 30 дни. Атомните централи са обречени. Ситуацията е критична без ток за отопление в студените географски ширини или охлаждане в горещите точки на света, без хладилници, вода, светлина и бърза помощ. Най-застрашени са болните, разчитащи на лекарства. Фармацевтичните компании няма как да произвеждат, запасите се стопяват бързо. Липсват инсулин и медикаменти за сърдечносъдови, онкологични, кръвни, бъбречни заболявания. Година по-късно милиони ще са мъртви. Световната банка обявява Америка за развиваща се страна. Старият континент, Скандинавия, Китай и Япония се опитват с последни сили да оцелеят след страшната буря, разразила се на 150 милиона км от повърхността на Слънцето. Колкото и фантастично да звучи, този сценарий е предречен в последния извънреден доклад на Американската национална академия на науките, спонсориран от НАСА. Той предупреждава, че рисковете за планетата нарастват с всеки пореден слънчев максимум. Следващият е през 2012 г. Тогава, през пролетта или есента, вероятно ще настъпи грандиозен пик на геомагнитните бури. Именно по време на равноденствията ориентацията на Земята спрямо Слънцето я прави уязвима за удари на плазмени потоци.

Приближаваме катастрофата с всеки изминал ден. Активността на светилото се усилва на цикъл от 11 години, заедно с петната му. Трудно е да приемем, че е способно да помете цивилизацията ни. Но тази е самата истина!" - категоричен е Даниел Бейкър, експерт от Лабораторията по атмосферна и космическа физика към университета в Колорадо, Булдер, и председател на академичната комисия, отговорна за доклада.

Слънчевата повърхност е бушуващ океан от плазма, зареден с високоенергийни частици. Някои от тях се откъсват и устремяват през Космоса като слънчев вятър. Този вятър е способен да пренася милиарди тонове плазма, приличаща на гигантски огнени сфери. Явлението се нарича коронарно изхвърляне на маса. При нахлуване в атмосферата на Земята настъпват бързи промени в магнитното й поле. Породените геомагнитни бури индуцират ток в електрическите мрежи, които не са годни да се справят с директната енергия „отгоре". Завишеното електричество създава мощни магнитни полета, атакуващи медните жици и сърцевината на трансформаторите. Крайният ефект е тяхното подгряване и стапяне На свой ред далекопроводите пренасят" и разпространяват пораженията на големи територии. Точно това се случва в канадската провинция Квебек през март 1989 г., когато 6 милиона души останаха 9 часа без електричество. Хаотичното движение на заредени частици в горния атмосферен слой на Слънцето създава магнитни вихри, които се извиват, въртят и преобръщат., разделят и свързват отново. При този процес могат да се откъснат милиарди тонове вещество. Щом плазмата поеме курс към Земята, тя се ускорява, пътувайки през космическото пространство. Накрая магнитното й поле достига планетата ни. В зависимост от ориентацията му спрямо земното, са възможни два варианта. Ако са обърнати в една и съща посока, слънчевото ще се приплъзне над Земното без директно навлизане. То обаче е неизбежно, когато плазменият поток атакува пряко магнитосферата ни. Коронарната слънчева маса просто я пробива като отварачка за консерви и нахлува вътре" - обяснява Джеймс Грийн, шеф на отдела за планетарни науки в НАСА.

Без изход
ТРИ са нерешимите проблеми.
Първо, модерните електрически мрежи функционират при много високи волтажи в обширни зони. Този плюс им осигурява голяма ефективност и ниски загуби, но ги прави уязвими от магнитните бури и Слънцето. Мрежите действат като антени, които ще улавят и насочват към трансформаторите чудовищния по интензитет слънчев ток в случай на изригване.

Второ, от тях зависят системите, поддържащи човешкия живот: водоснабдяване и канализация, различни производства, търговски и аптечни вериги, контролни станции на атомни централи и летища, финансови пазари, Бърза помощ и болници.

Трето, бурите предизвикват сривове в работата на глобалната позиционна система (GPS), на сателити, самолети, комуникационни средства и влияят гибелно на здравето. „Съберете едното с другото и ще ви стане ясно, че ако се повтори дори изригването от 1859 г.. последиците ще са катастрофални. Връхлети ли ни по-мощна вълна, апокалипсисът е неминуем!" - твърди Джон Капенмън, анализатор от калифорнийската корпорация „Метатек" и съветник към комисията на Американската научна академия. Според изготвения от нея доклад при такава буря генерираният от Слънцето ток ще елиминира над 300 ключови трансформатора в Щатите само за 90 секунди, отрязвайки електричеството за над 130 милиона души. „От този момент часовникът на унищожението ще започне да тиктака за Америка. Най-зловещият факт е, че ситуацията няма да се подобри с години!" - предупреждава Капенман.

Изследването е основателно
„ИЗСЛЕДВАНЕТО на академията не е с цел да всява паника - коментира астрофизикът Майк Хапгуд от Европейската космическа агенция. - Учените по природа са консервативни. затова и написаното от тях е сериозно и основателно. Отговорността за критични ситуации, свързани с космическия климат, е твърде размита на Стария континент. Европейските електроинсталации са взаимосвързани и също изключително податливи на каскадни сривове при магнитни бури." „Сбъдне ли се втора 1859 г., ураганът „Катрина" ще ни се стори като детска играчка. Едва ли бихме преживели по-мощно изригване" - признава и Пол Кинтнер, професор по електрическо и компютърно инженерство и физика на плазмата от Корнуелския университет в Итака, Ню Йорк. - Икономическите и социалните щети от „Катрина" са оценени между 81 и 125 млрд. долара. Според официалния документ прогнозираните геомагнитни бури ще доведат до загуби над 2 трилиона долара за САЩ. При това само през първата година след събитието. Възстановяването ще отнеме 10 години и ще струва още милиарди. Кошмарният сценарий ще засегне всяка страна с високо-волтажни електрически инсталации. Китай е на път да изгради 1000-киловолтова електрическа мрежа, двойна на американската. В случай на буря тя ще е суперпроводник и свръхантена, улесняваща движението на слънчевата енергия Европа също не е подготвена."

С широко затворени очи
Най-важният индикатор за приближаваща буря е сондата на НАСА Advanced Composition Explorer (ACE), пусната през 1997 г. на постоянна слънчева орбита.

Тя изпраща данни за посоката и скоростта на слънчевия вятър и други потоци от заредени частици, преминаващи край сензорите й. АСЕ предупреждава за геомагнитни бури в рамките на 15-45 минути, а електрическите компании се нуждаят от 15 минути, за да подготвят системите си за критичното събитие. Лошата новина е. че изхвърлената коронарна маса пътува доста по-бързо от очакваното и взема разстоянието от сондата до Земята за по-малко от 15 минути. Тоест ще ни удари, преди да сме взели мерки" - пояснява Хапгуд. Освен това АСЕ е на 12 години, животът й отдавна е изтекъл, детекторите й са стари и увредени. „факт е. че нямаме с какво да я заменим, нито стратегия какво ще правим, щом угасне. А това е безкрайно глупаво и безотговорно! Какво да правим? Никой не знае, дори и ние!" - алармира Бейкър, който още преди 3 години заяви, че на сондата не трябва да се разчита. Другите сателити за наблюдение на звездата, като Слънчевата и хелиосферна обсерватория (SOHO), могат да осигурят някаква информация, но тя ще е недостатъчна и закъсняла. „Светът ще се прозява, докато не го помете унищожителна слънчева буря. Ако политиците останат равнодушни към последния ни доклад, тяхното безразличие ще струва десетки милиони живота. Може би ни делят само 3 години от най-страшното бедствие. връхлитало някога Земята" - обобщава Капенман.

Огнен ад
НАЙ-СТРАШНАТА слънчева атака в историята на Земята е от 1859 г.
Пръв забелязва началото й британският астроном Ричард Карингтън. „На два пъти от огромна група слънчеви петна се откъснаха ярки бели пламъци. Представлението приключи за 5 минути, суровият космически климат се усещаше 8 дни!" - пише той на 1 септември 1859 г. В същата нощ небето над цялата планета избухва в червени. зелени и виолетови сияния, толкова ослепителни, че е можело да се четат вестници, сякаш е ден. Шокиращите светлини пулсират дори и над екваториални ширини. Наблюдават ги в Куба. Бахамите, Ямайка, Ел Салвадор и Хаваите. Телеграфните мрежи по цял свят се повреждат. Пред очите на вцепенените от ужас оператори телеграфната хартия се самозапалва. Даже и когато изключват батериите, захранващи линиите, съобщенията продължават да се препращат - сиянията индуцират електрически ток по жиците. „Карингтън е свидетел на безпрецедентна експлозия от магнитна енергия, на свръхмощно слънчево избухване. Тя обаче може да бъде в пъти по-интензивна. Ако това се случи, със сигурност няма да я преживеем!" - убеден е Джеймс Грийн.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Оставете вашите коментари като Ви моля за спазване на всички етични правила на изразяване.

Благодаря предварително и ви пожелавам незабравими минути в блога. Нека направим ежедневието си настина приятно, а усмивката да не ни е чужда. Моля пишете на кирилица. Коментари на латиница не се публикуват!

Популярни публикации

Възникна грешка в тази притурка