В предишен живот Ванга е била майка на Аспарух

Ванга, дух, бог, феномен, гадания, астро, гадател, ръка, кафе

“Сам Бог му е показал къде да създаде България”, твърди феноменката, която разговаря с духа на петричката пророчица

- Вера, къде за пореден път се преражда душата на светицата?

- Сега епохата е толкова далечна, че Ванга не може да се успокои, докато не проследи посоката, откъдето идват нейните спомени. Земята е българска, но те идват като гости върху нея. Един от тях застава пред всички и побива копието си върху нейната повърхност.

"ОТСЕГА НАТАТЪК ТУК ЩЕ СЕ НАРИЧА БЪЛГАРСКО!"

Ванга е Майката на племето, а Аспарух е този, който прекоси земята със своята конница. Ако той не беше го направил тогава, еврейските души по времето на Христос щяха да бъдат разпръснати навсякъде по света. Нали знаете какво се случи с тях, когато те подготвяха Голготата на Божия Син? След последния тътен на Небесата бяха обречени на погром и разкаяние. Още тогава Той разпръсна душите им и ако след време не се беше смилил над тях да слезе в земна форма и да опита да фокусира в Себе си техните души, едва ли някой би си позволил да произнесе името, с което сега се гордеем. Българи!

- Искаш да кажеш, че душата на човека е интернационална, щом като преди хилядолетия нашите енергии са пребивавали в телата на древните евреи по времето на Христос, а сега се оказва, че те се завръщат заедно с телата на Аспаруховите българи?

- Да, отделните нации се прераждат винаги като духовна цялост. Така и еврейската общност се обособява по нашите земи по времето на хан Аспарух. Ето че най-старата жена на племето ни моли да усмирим душите си и да се поклоним на Аспарух, който поби знамето в земята, която обхожда с погледа си и повели да се нарича Българска. Тя е тази, за която ще се носят легенди. Затова ние днес трябва да запомним нейните думи, че преди столетия сам Бог положи основите на българската държава. След време потомците ще разказват как шатрите на Аспаруховата конница се разпростряха навсякъде по българската земя, а върху техните основи се изградиха прабългарските селища.

- Не се ли притесняваш, че сега могат да обвинят Ванга в лъжепророчество?

- Дали да повярваме на думите, излъчени от паметта на Майката на племето? Наистина ли понякога Боговете слизат на Земята и приемат тленна форма? Дошъл е мигът, в който истината се отразява в Божествена светлина. А тя обожествява земята на българите, по която някога е бродел Божественият дух на Аспаруха. В Израел духът на светицата проповядва една религия, а по времето на полагането на българската държава почита езичните обреди. Време е шаманката вече да разкрие личността на Аспаруха. От една страна той е символ на една епоха, през която се заражда началото на една държавност. От друга - един Свят Дух е слязъл на Земята в тленна форма. Претворил се е, за да помогне да се осъзнаем като реликва на една епоха.

Аспарух е нейният повелител. Майката на племето присяда пред шатрата на своя Хан и призовава Тангра да бди над символа на българската държава. Тя е наследница на един древен дух и това е упование, че може да се довери на своя инстинкт, който й подсказва да принесе в жертва някое животно, за да успокои с кръвта му Духа на Тангра.

С ТОЗИ ПОСЛЕДЕН ГРЯХ ТЯ ПОДПИСВА СМЪРТНАТА СИ ПРИСЪДА

и само след миг душата й се издига безплътна нагоре, а плътта й остава долу, за да разсъждава защо Бог я наказва в този час.

- Да не би този спомен от паметта на Ванга да ни подсказва, че и в онези времена приемането на една нова религия е трябвало да става по насилствен начин?

- Да не забравяме, че прабългарите са езичници. За тях символ на божественост е Тангра и те го тачеха с техните езични ритуали. Затова и до днес се носи поверието, че българите са неверници. Трябваше да минат векове, докато един жесток владетел не потопи в кръв българската земя и с това не положи началото на християнството.

Време е вече Майката на племето да осъзнае, че не биваше да осквернява земята българска с кръвта на убитото животно. Тези ритуали са валидни за широката степ. А сега, след като посяват семето върху тази земя, трябва да уважават нейната святост. Може би тя е първата жертва, която трябва да успокои Духа на Тангра. Така си мисли тя, след като се озовава в близост до Бога, за да се почувства освободена от древните ритуали на прабългарите. Може би Ванга беше за нас гласът, който извираше от Рога на хан Аспарух; виното, което се излива от кожените мехове и огънят, който запалва племето, за да стопли изтерзаните си души. Нека да погледнем сега как се сбогува със своя Хан, като му обещава да му служи вярно винаги. Той я докосва до ореола на Божествената святост и тя вече не може да бъде равнодушна към това, което виждат очите й и чуват ушите й. Шаманката призовава Аспарух да разпъне голямата шатра, за да се превърне в


Източник: [..]