Ванга: Духовете идваха в къщата ми

Ванга, живот, отвъдно, покой, дух, духове, къща, църква, светица, мъченица, господ, бог





Последната земна година на великата пророчица е белязана от грижи за църквата „Света Петка”, която тя строи със свои средства на Рупите. От Синода смятат, че храмът е неканоничен и отказват на Ванга да пратят свещеници за освещаването му. Фреските са дело на Светлин Русев, но из цяла България тръгва мълвата, че вместо Божията майка маестрото е изографисал приятелката си Нешка Робева. От обкръжението на ясновидката не могат да намерят брокат за владишкия престол в църквата. С много търчене треньорката на „златните момичета” успява да изпише няколко метра от лъскавата материя чак от Германия и Франция. При слагането на кръста Ванга е много неспокойна. Съоръжението се килнало, но нашенската Касандра веднага усетила фала и рекла: „Виждам го нещо крив. Веднага да го оправите!”

Пред близките си Ванга често казвала, че не е светица, а мъченица. Като света Петка, дето й се явявала „дребничка, слабичка, цялата в черно”. Редовно я навестявали и духове. Те влизали в къщата й, която според думите им, чувани само от гадателката, била „дом на три църкви”. После съществата от астрала си отивали и Ванга изпадала в транс.

Преди смъртта си Ванга разкрила, че самият Йоан Златоуст й се явил, за да я извести за началото на „голямата война”. „Аз съм свети Йоан Златоуст. Утре ще има война. Кой е жив, кой е умрял, ще ти кажа. ще им гледаш на свещ...”, изрекъл светецът. И наистина, на следващия ден сляпата девойка „прогледнала” за съдбите на хората. Първо предсказала на една комшийка кога ще се върне мъжът й. „Сбъркала” само с четвърт час. Вместо в полунощ, мъжът потропал на портата 15 минути по-късно. И оттогава като се почнало, нямало край.

„Аз съм се крила на тавано. Се скриям на тавано, цял ден ке седам гладна и жедна. Само да не ме накарат да гледам... Станах като сламка, в игла да ме вденеш...”, разказвала Ванга. Така се запознала и с мъжа си, покрай гледането. Младият войник Димитър дошъл при сляпата Вангелия от Струмица да пита за брат си. И в мига, когато прекрачил прага, иконата казала на прочоцита: „Я! Мъжът ти иде! Твоят мъж!” Ванга се вслушала в Божия глас и скоро вдигнали сватба с Димитър.

Българската Пития преживяла изключително тежко смъртта на съпруга си. Всичко й отмиляло, искала да се замонаши. Отишла в Самоковския метох. Калугерките я обичали и я искали в манастира, но игуменката преценила, че Ванга ще привлича като магнит хиляди хора в обителта. Тълпата щели да пречат на уединението на монахините и общуването им с Бога, затова я препратили към друг манастир. Във Врачеш, Ботевградско историята се повторила. И от тамошната обител я почитали, но й казали, че трябва да раздадат на сестрите пушки и пищови, за да пазят манастира от миряните, които ще прииждат всекидневно при Ванга.

И когато вече била загубила надежда, че ще се обрече на Господа, чула глас, който й казал: „Иди, направи една малка къщурка на Рупите и си седни. И там ще си спокойна”. Ясновидката се вслушала в напътствието свише и помолила военните да се засели в граничната местност. После близките й построили една малка стаичка, където й било съдено да предсказва човешките съдби до смъртта си.

Най-мъчителният спомен за Ванга било ослепяването й. Много рядко говорела за страшния ден, когато вихрушката я вдигнала и я влачила близо 10 км из трънаците. Кошмарът се разиграл, когато бъдещата bg-гадателка №1 била 12-годишна. Тръгнали с братовчедка й по Гергьовден да носят вода от Анската чешма. Стихията първо повалила по-голямото момиче, после грабнала като перце и Вангелия. „Магарето като вървеше, она падна... Гледам, по пътя едни книжчета играят така, ей вятърът ги носи... Дойде до мене и ме дигна... и ме носи, колкото оттука до Левуново... десет километра... Ама това са години и като ми напомнюват, наново раната ми се разработва. Аз не искам да казвам всичко, оти мене ме боли”, казвала Ванга и се затваряла в себе си.

Момичето оцеляло по чудо. Едно овчарче казало на баща й, че „ едно моме лежи в трънето, ама и от двете му очи тече кръв”. От този ден Вангелия загубила завинаги зрението си. Но се сдобила с вътрешен взор, благодарение на който прозряла събития с историческа важност.

Едно от тях била кончината на последния български цар Борис Трети. На 24 май 1941-ва той се явил в скромен цивилен костюм в бедната къщурка на Гущерови. От домашните й нямало никой и Ванга седяла в кухнята със съседката Бонка. Незрящата млада жена не се учудила на госта от далечна София. Само го попитала какво работи. И като разбрала, че „работи цар”, му рекла: „На тебе ке ти земат царството и ке те набутат у шлюпка орехова!” „Защо?”, полюбопитствал монархът. „Ами така, отсякла Ванга и продължила с предсказанията си. Предупредила го, че на леглото на детето и на врата „ке сложат цървено”. „Ааа, значи ти казваш за болшевиките...”, досетил се Борис. „Но като дойдоха болшевиките, тебе първо ке заколят!”, казала пророчицата. „Нека ме заколят!”, отвърнал й царят и на изпроводяк й пъхнал в ръката визитна картичка. Като отидела в София, да го потърси в двореца. Но не минали и две години и думите на гадателката се сбъднали едно към едно. До края на дните си Ванга така и не разбрала каква е причината за внезапната смърт на Борис Трети. „Утепаха ли го? Отровиха ли го? От удар ли си умре? Умре си!”, нареждала тя пред родата си.

Петричката Касандра никога не прежалила майка си, отишла си, когато тя била невръстно дете. Твърдяла, че майка й е изографисана в олтара на парижката катедрала „Нотр Дам”. До последно копнеела да отиде да я види, но властите не я пускали. Веднъж, след поредната забрана, Ванга се вдигнала чак при Тодор Живков. „Заминаваш, ама под друго име!”, казал Тато. „А, как под чуждо име ще ме пратите в Париж като шпионка! Не, не, не искам. Името си искам!”, възпротивила се тя. „Не може!”, порязал я Живков. Така и не я пуснали да се срещне с майка си, чийто дух обаче не престанал да я навестява и да й разказва за скиталчеството си във времето и пространството.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Оставете вашите коментари като Ви моля за спазване на всички етични правила на изразяване.

Благодаря предварително и ви пожелавам незабравими минути в блога. Нека направим ежедневието си настина приятно, а усмивката да не ни е чужда. Моля пишете на кирилица. Коментари на латиница не се публикуват!

Популярни публикации

Възникна грешка в тази притурка